автор: Валери Пелтеков

"Дончо кани 2015" или просто „Дончо“. Една идея, зад която застанаха толкова много приятели. Всеки вложи част от себе си и идеята заживя свой собствен живот. Райдърска среща в сърцето на планината, която събра свободни скиори и сноубордисти за втора поредна година в долината на х.Вихрен в Пирин. За три дни през aприл, Дончовите караули бяха сцена на едни от най-силните изживявания на родната фрирайд сцена през този сезон, а и не само..

<blockquote2>Ден 1 – Freeride BG Tour</blockquote2>
Финален кръг на сякаш омагьосаната поредица от състезания на три планини. След два отложени старта поради снежните и метеорологични условия най-накрая големия финал се сбъдна и Тура стана реалност. И то на отдалечен склон, вътре в планината, което не се бе случвало досега в България. Северният склон над Рибно Езеро, една своеобразна „Мини Aляска“, бе платното, върху което участниците щяха да нарисуват линиите си. В дните преди състезанието, условията варираха от прекрасни слънчеви утрини с ефирна пудра до бурен вятър, сняг и нулева видимост в следобедните часове. Mалкият екип по подготовката, изминавахме всеки ден 3 часов преход от курорта до склона. Настроението варираше като времето. От еуфория сутринта до унилост следобедите. Почнаха да виреят съмнения дали ще можем изобщо да проведем състезанието на склона, но въпреки вятъра, който буквално ни събаряше и обледеняваше лицата ни, направените тестовете показваха, че снегът се стабилизираше. Денят на състезанието бе първият слънчев и тих от поне седмица.. Последни подготовки и тестови спускания показаха това, което вече знаехме – състезание ще има и то в много добри условия. 50 участника трябваше да минат няколкочасовия преход до върха на склона и да заслужат спускането си. Определено нестандартно за фрирайд състезание. Но ходенето си струваше. Склона е нарисуван за състезание, защото е стръмен и предлага голям избор на линии. И те почнаха да валят – дропове, трансфери, технични линии, спайнове, навявки. Всеки намираше нещо, което предишния не е видял. Още по-интересно ставаше от факта, че почти никой от участниците не бе карал склона преди. Напълно ново изживяване. Времето бе с нас, всички караха без да надценяват възможностите си, осъзнавайки отдалечеността на мястото и потенциалните трудности свързани с контузия на такава локация . А най-хубавото бе, че състезателния ден завърши и с Junior състезание, където 5 млади надежди на ските ни накараха да погледнем към бъдещето на фрирайда в България.

Следобеда пред хижата се бяха събрали все познати физиономии и приятели с бира в ръка и усмивка на лицата, а други тъкмо пристигаха в хижата. Вече се свечеряваше, когато на издялания от сняг подиум, се качиха първенците. При ските, Банската школа взе 4 от първите 5 места. Тумбакиев, следван от Парлапана заковаха най-силните линии с няколко големи и прецизни дропа. След тях се нареди Жоро Моллов с бързия си и агресивен стил, наследен от алпийските ски. При бордистите Павката Митренга направи най-трудната и стръмна линия с няколко чисти дропа, след него остана Борис Първанов. При скиорките Николета Сотирова направи най-чистото спускане за деня, плътно следвана от Мира Тумбакиева, а Илиана „Бебето“ Миховска бе на върха при бордистките. При младежите Иво Димитров взе първото място с едно бързо и чисто спускане с няколко скока. Бяха наградени и шампионите в общото класиране от двете провели се състезания.

Така концепцията за серия от фрирайд състезания в един сезон се реализира и бе даден финал на Фрирайд БГ Тур 2015. С идея да стане традиция, да се събираме и да караме по-често и следващите зими, да се дава шанс за изява на младите карачи – само така може да прогресира спорта, който обичаме. <blockquote2>Ден 2 – „Дончо Кани“ Big Mountain Freeride</blockquote2> “Дончо” от своя страна не е състезание. Идеята при него бе продиктувана от желанието да се съберем в една свободна атмосфера, просто да караме заедно, да се снимаме и накрая самите ние да изберем най-доброто от деня. За някои може да звучи утопично и несериозно, но за нас това се доближава много повече до свободното каране с приятели. Махайки напрежението и правилата на състезанието, хората се отпускат и често карат по-добре.

Тази година интереса бе още по-голям. Над 70 човека тръгнаха рано от хижа Вихрен към склона за Big Mountain частта на “Дончо Кани”. Той бе доста отворен и по-малко стръмен от миналогодишния, на който предищния ден се проведе Бг Тура. За сметка на това бе по-дълъг, нов за всички и предлагаше възможност да се кара бързо и плавно, като пак имаше достатъчно релефи, с които да се заиграеш. Долината оживя освен с участниците и с много зрители, дошли в подножието на склона, за да гледат спусканията. Присъединиха се не малко хора, които нямат амбиции за състезания, но заради свободния формат се навиваха да се спуснат и да пробват нещо ново. Разбира се не липсваха и сериозните линии. Атмосферата бе като на голям събор. Едни се катереха, други се спускаха, публиката викаше и надъхваше карачите, 2 камери снимаха спусканията от подножието, 2 дрона летяха във въздуха, фотографи снимаха на различни места по склона. Малка контролирана лудница с много енергия, витаеща из въздуха. След като и последния участник се спусна към 4 следобеда, а камери и екипи се прибраха към хижата, не малко хора се качиха за още едно. Ей така, за спорта. След като всички се прибрахме живи и здрави в хижата, вечерта седнахме в столовата, за да изгледаме спусканията. Напълно в духа на събирането, те бяха прожектирани на импровизирано платно – една от мушамите в стола, прикрепена с лавинна сонда за закачалките. Много смях, викове, сериозни и закачливи коментари огласиха хижата, докато гледахме и гласувахме за фаворита ни за „Линия на деня“. После дойде ред на награждаването. При скиорите най-много гласове взе Анди Балевски, който направи най-бързото спускане с няколко дропа в линията. Но като част от организаторите, нямаше да участва в призовете. За сметка на това получи символичната награда „Ледженда“. Така „Линия на деня“ отиде при Александър Карадинков „Гипса“, който направи най-много дропове от всички, а дабъл стейджъра в горната част на склона стана нарицателен за останалите след него – „Влизането на Гипса“. Павката пак бе фаворита при бордистите. При жените бе много оспорвано и само няколко гласа решиха първенците – Бужи Чалъкова при бордистките и Йоана Дойнова при скиорките. В Junior категорията отново фаворит бе Иво. Награди имаше и за „Пълна Газ“, която взе Любака Балабански, заслужил я с изправянето на долната част на склона, а „Яко фъргане“ ( „голям дроп“ на бански) взе Ванката Троянов, който откри една от най-популярните скали и я скочи повече от всички останали. С призът “Млад Дихател“ бе награден най-малкия участник – Бобо, само на 12. Атмосферата бе напълно приятелска, без обидени и недоволни. Душите се отпуснаха и бирите тръгнаха, като за последна вечер. „Дончо“ обаче бе запазил още нещо специално… <blockquote2>Ден 3 – „Дончо Кани“ Free Slopestyle</blockquote2> Концепцията за склон, комбиниращ фрирайд и фристайл вътре в планината е нещо напълно ново за нашите ширини и като цяло доста рядко дори в световен мащаб. Още миналата година се бяхме вдъхновили да опитаме нещо подобно на „Дончо“. Тогава се свързахме с Ники Малкия, който веднага грабна идеята и вложи цялата си енергия, за да я реализира. Тази година той отново бе главен архитект и с помощта на братя Карадинкови и още доброволци, трасето за Free Slope Style стана по-силно отколкото някой си беше представял. За 3 дни екипът извая 7 уреда в снега, всеки от които бе уникален: голям кикър, hip jump, два step down-а и 3 финални кикъра, следващи и ползващи релефа на склона. Освен тях терена предлагаше и много резнообразни естествени фийчъри като козирки, скали и навявки. По фристайлърски обичай хората позакъсняха с достигането до склона, но след 2 дена ходене и каране умората се бе понатрупала. Но в момента, в който трасето се откри, това остана на заден план и във всички ни започна да се заражда една нова тръпка, примесена с малко страх. Това определено бе нещо ново, с което никой не се беше сблъсквал. На върха на склона преди старта, дори самите архитекти на трасето споделяха относителни притеснения, незнаейки кое, как ще се получи. Докато Ники Малкия не тръгна пръв… Дроп от старта, голяма 3-ка на първия скок, още по голяма на step down-a и един дъъълъг straight air на най-големия от финалните кикъри. Планината се огласи от викове на еуфория. Free Slope Style-a официално бе отворен. Оттам нататък всички се надъхаха и почнаха да правят рънове, пробвайки различни линии и скокове. Гипса и Ставри почнаха да въртят флет спинове на hip jump-a. Пак те двамата се редуваха да скачат с фронт флип от козирката, а Ставри направи много стилно влизане с nose press 360. Ники накара всички да избухнат отново, с огромен бекфлип, какъвто рядко може да видиш на живо… 5-ци, 7-ци, дабъл стейджъри и какво ли още не. Един сешън, в който всеки правеше толкова рънове за колкото има сила, заобиколен от Пиринските върхове, в сърцето на планината. Виковете на участници и публика огласяха долината след всеки силен рън и надъхваха други да се престрашат. Трасето бе направено невероятно професионално и безопасно, предлагайки дори на хора без опит в скоковете да пробват нещо ново. И те го правеха. Всички бяхме като в транс от това, което се случва. Някои като Марсел Рохас направиха по 8 ръна.. Енергията във въздуха беше на макс и всичко, което се случваше нямаше как да не те остави с усещането, че има нещо специално.

Неусетно следобеда дойде и за първи път от три дена се появиха облаци. Прозореца от хубаво време свършваше, с него и нашата сбирка. С неохота тръгнахме заедно надолу, оставяйки трасето на Slope Style-a зад гърбовете си, да краси планината, докато новите снегове го покрият и впоследствие пролетта го стопи.

Събрахме се отново в хижата за награждаването преди да оставим планината и слезем в Банско. Въпреки че нямаше прожектиране и идеята на деня беше да караме колкото може повече на трасето, бе направено набързо едно импровизирано гласуване още на склона. Все пак всички виждахме какво се случва. Ники Малкия безапелационно взе „Рън на Деня“ при ските. Марсел, който се бе раздал повече от всички с 8-те му ръна бе избран при бордистите. Награди взеха и хората, които бяха карали най-силно общо в двата дни – „Цялостно творчество“ за Гипса, Павката, Николета и Марта.

След като и последният приз бе даден дойде време да кажем: „Всичко хубаво си има край“ И всички завикаха и заблъскаха по масите… Докато „Дончо“ ни събере пак следващия сезон…